Въпроси при изграждането на водоснабдителни сондажи за България

Търсене на вода за България

Целта е да се установи дали има потенциални възможности за намиране на вода в района. Преди да предприемете каквото и да е потърсете дали във вашия район - България има изградени сондажи. Попитайте съседи кой има сондаж, дали има вода, колко и колко е дълбока (на какво ниво). След това сами можете да определите (много основна информация, използвана само за подкрепа на професионално мнение), какви са шансовете ви да намерите вода.
Определете точно мястото за прокарване на сондажа. Накарайте хидрогеолог да направи това. Проверете дали фирмата, което сте наели за търсене на вода, използва повече от един метод за откриване. Най-актуални са уредите за геофизични проучвания, които посочват точката на сондиране. Необходимо е тази информация да се потвърдена от предишни проучвания, изградени сондажи, налични карти на водното ниво и др. В градска среда културните намеси (електропроводи, тръбопроводи, кабели и др.) пречат на абсолютно научното определяне местоположение на сондажа. Много често при ограничено пространство сондажът често се пробива там, където може. Имайте предвид, че има различни по размери сонди, някои от тях на големи камиони, които трудно биха били позиционирани в тесни пространства.

Хидрогеоложки и геофизични проучвания за установяване наличието на вода, избор на място за сондаж и определяне технологията на сондиране.

Търсене на вода със съвременни методи. Проучване за вода с георадар. Налична геоложка информация при откриване на вода.

Изследването на подземните води може да се раздели най-общо на два вида:

• Изследване на количественото на водите. Техниките за изследване са тестове на място са определяне на коефициентите на филтрация и проводимостите.. За количествено изследване на подземните води е от съществено значение да се определи естествения напор - статично водно ниво, както и хидравличните параметри на водоносен хоризонт. Дълкотрайното използване на източниците на подземни води и методите за експлоатация зависят от качеството на водата. Подземните води се считат за замърсени, ако съдържат вещества, вредни за човешкото здраве и биологичната среда. Характеристиките на замърсяването на почвата и подземните води са свързани с нормативно признати стойности по българското законодателство.

Сондажи за вода за България

Пробиването и наличието на сондаж е актив, който трябва да служи до 20 - 30 години при ниски текущи разходи, при условие че направите всичко правилно в началото! Ако не го направите, това може да се превърне в много скъпо и отнемащо време задължение с непрекъснат ремонт или подмяна на помпи. Причините за това се свързват с лоша конструкция на сондажа, неправилно изпомпване вода (с високи моментни дебити и скорости) или монтаж на помпата. Затова изграждането на сондаж има определена стойност, която се формира не само от цената на сондиране, но и от вложените материали и качеството на изработката.

Изберете подходяща фирма за сондиране за България

Проверете препоръките на предишни клиенти, които са имали време да оценят качеството на работата назад във времето. Проверете с какви материали се изграждат сондажите и поискайте описание на последователността на сондиране. Поинтересувайте се, какви обработки се извършват за интензифициране на притока на вода в сондажа при необходимост - как и колко време се извършва прочистването на изработката. Важно е да знаете дали ако вода бъде открита в по-плитки интервали се задължавате да платите до достигане на определена първоначална дълбочина. Проверете, каква е цената на оборудването на сондажа с помпи, шахти, спирателна арматура, тръби и др. За по-добра яснота относно капацитета на водоносните хоризонти и дебита на водата е необходимо да се направи водочерпене, което показва и къде в дълбочина да разположите помпеното оборудване, както и каква помпа да закупите. Крайната цена на изграден и оборудван сондаж е комплексен параметър - съчетава  цена на проучването за вода,  изграждане на сондажа, прочистване / активиране и оборудването му.

Диаметри на сондиране и сондажни тръби

Предварително уточнете с какъв диаметър ще се сондира, какви тръби ще бъдат спуснати (има ли необходимите сертификати за сондажните тръби), ще бъде ли извършена циментация в гормата част на сондажа, както и какъв филц (с каква фракция) ще бъде спуснат за гравийна засипка. Най-подходящи са тръбите с фабрично прорязани филтри, с резба за присъединяване на отделните части. Те са с дебелостенни и издържат на страничен натиск.

Намиране на вода за вашата къща, терен или проект за България

Организиране и провеждане на полеви хидрогеоложки проучвания за намиране на вода в цяла България. Методът на измерване, който се използва е научно доказана методология за геофизични изследвания за търсене на вода. При измерване чрез геофизична техника за търсене на вода се иползва Методът на Естествените потенциали. Той гарантира откриване на водонаситените зони в дълбочина в зависимост от геоложките условия. Доверете се на нашите експертни техници по геофизични проучвания на подземни води за изграждане на сондажи за България.

Техници с опит за откриване на вода за сондажи за България

Ние можем да открием подземните води навсякъде и всички терени.

Проучване за вода от 0 до 1 500 м дълбочина.

Метод на собствения потенциал

Методът на собствения потенциал в геофизиката представлява електрическо изследване, използвано за установяване на електрически аномалии. Използва се предимно при проучване на полезни изкопаеми. От друга страна се измерва потенциала на потока породен от наличието на вода с разтворени компоненти (електролит) - движеща се в земята. Тя причинява промяна в напрежението.

Методът на собствения потенциал в геофизиката е техника за измерване на различни свойства на земната кора, като се използват електрически и магнитни полета. Този метод може да се използва за откриване на подземни води, като се използват данни, получени от съответните измервания.

Самият метод на собствения потенциал се основава на измервания на електрическите и магнитни полета на земята, които се получават от електрически токове, протичащи през земната кора. Когато тези токове се движат през подземни води, те взаимодействат с минералните съставки на почвата и създават магнитни и електрически полета, които могат да бъдат измерени от специално проектирани инструменти.

Измерванията с метода на собствения потенциал могат да се използват за определяне на местоположението на подземни води, като се използват компютърни алгоритми, които обработват данните. Тези алгоритми могат да открият подземни потоци, както и границите на водоносния слой. След като местоположението на водата е определено, тя може да бъде добита с помощта на кладенци.

Методът на собствения потенциал е полезен не само за търсене на подземни води, но и за други приложения в геофизиката. Той може да се използва за откриване на минерални ресурси, нефт и газ, както и за определяне на местоположението на геоложки структури, като например разломи и фалцети. Всички тези данни могат да бъдат използвани за разработване на планове за добив на природни ресурси и за прогнозиране на геоложки явления, като например земетресения и изригвания на вулкани.

Какво представлява проучването за вода?

Два електрода се забиват в земята на фиксирано разстояние, свързани с електрически проводник, преминаващ от всеки електрод към инструмента. Скенерът отчита разликата в напрежението между двата електрода и съхранява стойността в паметта си. При електро-геофизичните методи в повечето случаи са използваните електроди. При извършване на изследване на собствения потенциал се препоръчват неполяризиращи се електроди. Причината е, че при контакт на металните електроди с влага в земята се създава слабо напрежение, което смущава измерванията. Използването на неполяризиращи се електроди при извършване на SP измерванията е начинът да се избегнат подобни смущения.

След първоначалното отчитане, електродите се преместват на разстояние напред и се прави ново измерване. Серията от показания на напрежението показва дали геоложкия разрез е хомогенен или има открита аномалия на SP. Открита аномалия се наблюдава когато волтметърът регистрира голям спад в напрежението.. При търсенето на вода в геоложката среда, аномалиите обикновено са от порядъка на няколко миливолта. Когато се измерва рудно тяло, може да се получат отрицателни напрежения от няколкостотин миливолта и до волт - за голяма аномалия.

Причината за отрицателното въздействие на сулфидните рудни тела е сложна и не е напълно изяснена. Въпреки това, отрицателното отчитане на аномалия вероятно е причинено от окисление в горната част на рудното тяло, което се създава от богата на кислород дъждовна вода, просмукваща се надолу. Това причинява разлика в полярността в горната и долната част на рудното тяло и създава това, което по същество е огромна, но слаба батерия в земята.

Сканирането за вода се извършва по метод на градиента, с два електрода: единият в началната точка (точка нула), а другият на разстояние 10 метра. След отчитането се премества всеки електрод на стъпки.

Характеристики на използваните скенери за вода

Използваните уреди за търсене на вода са високоточни, устойчиви на смущения, с висока производителност. Получените графики се визуализират на дисплея, като показват оригинални и обработени стойности, както и криви на напрежението в mV. Методологията на работа включва използването на единична честота, както и профилно проучване на различни дълбочини. В апаратурата са въведени следните стойности на честотите 170 Hz, 67 Hz и 25 Hz в зависимост от дълбочината на проучване. Интервалите на запис на данни в дълбочина варират от 4 до 17 метра в зависимост от зададения обхват на сканиране. Завършеното проучване дава възможност за статистическа обработка на получените стойности на напрежението. Във всяка точка има равен брой стойности по дълбочина, които са лесно достъпни като файлове.

Запознаване с проучваната площ

Използване на налична геоложка и хидрогеоложка информация за детайлно установяване на характаристиките на водните тела в района на проучване. Измерване на водни нива и обследване на съществуващи кладенци.

Какво представляват георадарите по принцип

Георадарите са мощни инструменти, използвани в геофизиката за неконтактно отразяване на електромагнитни сигнали от земната кора. Те могат да бъдат използвани за различни приложения, включително за търсене на подземни води, находища на минерална вода, нефт и газ. В тази статия ще се фокусираме върху това как се използват георадарите за търсене на вода.

Апаратурата за търсене на вода с георадари се състои от антена, предавател, приемник и компютър за обработка на данни. Предавателят излъчва електромагнитен импулс към земната кора, който се отразява от различните слоеве на почвата и водните ресурси. Приемникът след това прихваща отразения сигнал и го превръща в електрически сигнал, който се обработва от компютъра.

Георадарните системи за търсене на вода са в основата си безразрушителни, което означава, че не са необходими изкопни работи или други деструктивни методи за да се намерят подземни води. Те са особено полезни за локализиране на подземни потоци и резервоари, като също така могат да открият потенциални зони за бъдещо изкопаване на кладенци.

Както при всички геофизични методи, точността на георадарните измервания зависи от различни фактори, като състоянието на почвата и местоположението на водния ресурс. Системите за търсене на вода с георадари могат да извършват измервания в различни режими, включително в две или три измервателни размерности, което позволява по-голяма гъвкавост и точност при измерванията.

Използването на георадари за търсене на вода може да бъде много полезно за бизнеса и отделните потребители. Това може да намали времето и разходите за търсене на вода, както и да локализира участъци с добра перспектива и водообилност.

По какво се различават методът на собствения потенциал и ВЕС изследването за търсене и откриване на вода

Методът на собственият потенциал (SP метод) и методът VES (вертикално електрическо сондиране) са геофизични техники, използвани за изследване на геоложките особености в даден район. Въпреки че са различни методи, те често се използват заедно в проекти за геофизични проучвания, за да предоставят допълнителна информация за строежа на плитките или по-дълбоки слоеве. SP методът  измерва електрическите потенциални разлики (напрежения), които съществуват в земната повърхност, които могат да бъдат генерирани от естествени електрически токове, протичащи през земята, или от електрохимични реакции между минерали и течности в подземната повърхност. Тези потенциални разлики могат да бъдат измерени на повърхността с помощта на специализирани инструменти. Методът VES, от друга страна, включва преминаване на електрически ток през земята подаван с помощта на два или повече електрода и измерване на получените потенциални разлики на различни дълбочини. Чрез промяна на разстоянието между електродите и записване на потенциалните разлики на различни дълбочини, методът VES може да предостави информация за структурата на съпротивлението в геоложкия разрез, което може да бъде свързано с подповърхностната литология и съдържанието на вода. На практика методите SP и VES често се използват заедно, за да осигурят по-пълна картина на геологията и свойствата на отделните разновидности. Методът SP може да помогне за идентифициране на проводими минерали или течности, които може да не бъдат открити от метода VES, докато методът VES може да предостави по-подробна информация за структурата на подповърхностното съпротивление, която може да не бъде уловена само от метода SP. И двата метода SP и VES имат своите предимства и ограничения, а изборът на метод или комбинация от методи зависи от специфичните цели на проучването и геоложките условия на района на изследване.

Възможна ли е директна съпоставка между SP метода и ВЕС проучването

Не е възможно директно да преобразувате VES (вертикално електрическо сондиране) графика в SP (собствен потенциал) графика или обратно, тъй като това са различни геофизични методи, които измерват различни свойства на в геоложкия разрез. VES графиката показва изменението на съпротивлението в дълбочина, което се получава чрез пропускане на електрически ток в земята и измерване на получените потенциални разлики при различни разстояния между електродите и дълбочини. Стойностите на съпротивлението могат да се тълкуват от гледна точка на подповърхностната геология и могат да помогнат за локализирането на геоложки структури като разломи, пукнатини и подпочвени водоносни хоризонти. SP графиката, от друга страна, показва вариациите на естествените електрически потенциални разлики (напрежения), които съществуват в подземния слой подземния слой, които се генерират от естествени електрически токове, протичащи през земята, или от електрохимични реакции между минерали и течности. SP методът  може да помогне за идентифициране на проводими минерали или течности, които може да не бъдат открити от метода VES. Въпреки че не е възможно директно да се преобразува VES графика в SP графика, двата метода могат да се използват заедно в проекти за геофизично проучване, за да се предостави допълнителна информация за подземната геология и свойства. На практика SP измерванията могат да се извършват едновременно с VES измерванията, за да се предостави допълнителна информация за подземните електрически свойства. Тълкуването на данните обаче би изисквало опит и при двата метода, както и задълбочено разбиране на геоложкия контекст.

Необходим Ви е сондаж за вода за България?

Използване на специализирана апаратура за проучване, с определяне мястото на сондиране. Гаранция за качество!

Какво предлагаме във връзка с откриването на вода за България?

Ако нямате възможност да се присъедините към ВиК мрежата, ако Ви трябва допълнително водоснабдяване, за питейни, битови или технически цели, ако искате резервен водоизточник можете да ни потърсите за съдействие по всички въпроси. Използваме съвременни методи и техники при геоложките изследвания свързани с търсенето, проучването и усвояването на ресурсите от пресни или термални подземни води. Използваме полеви, сондажни, геофизични, геоложки техники и хидрогеоложки методи при всички етапи на търсене, проучване, добив и усвояване на подземни води, както и при решаването на инженерногеоложки, хидрогеоложки и екологични задачи. За целта използваме професионален софтуер и разполагаме с база данни от предишни изследвания.

Посещение на място за България

Теренен оглед за запознаване с обекта, определяне обхвата на проучването, топографските и геоложките особености на терена.

Геофизично проучване за България

Използване на специализирана апаратура (георадар) за изследване по метода на собствения потенциал (SP метод) за определяне на място на сондаж. Проектиране на дълбочината на сондиране по интервалите с приток на вода.

Доклад от проучването за вода за България

Информация за геоложката и хидрогеоложка обстановка, профили от геофизичното проучване, карта и координати с разположение на тръбния кладенец.

Хидрогеоложко проучване за България

Специализирано проучване за състоянието на подземните води и прогноза от бъдещи въздействия. Определяне на количествената и качествена характеристика на водните тела, съставяне на хидродинамични карти и прогнозни модели.

Провеждане на водочерпения от изграден сондаж за България

Установяване на хидрогеоложките параметри на водоносните хоризонти с оглед на бъдеща експлоатация или последващо узаконяване на водоизточници.

Изследване с георадар за България

Извършване на измерване по метода на собствения потенциал, разкриващ слаби зони с потенциално наличие на подземни води. Доказано средство при търсенето и откриването на подземни води

Прокарване на сондажи за България

Изработка на тръбни кладенци за разкриване на подземни води по утвърдените стандартни на качество и с най-добрите материали.

Проучване термални води за България

Използване на налична информация за термалните води в България, с провеждане на дълбоки геофизични измервания (до 1200 m) за оценка възможността за разкриване на термо-минерални води.

Откриване на вода за България

Съдействие по всички сондажни дейности от проучването до изграждането на сондажите.

Защо да проучвате преди да сондирате за България

• максимална достоверност при прокарването на сондаж
• спестяване на време и средства
• сондиране на точното място и с необходимата дълбочина
• осигуряване на максимален дебит в имота
• получаване на сондаж, перспективен за използване за продължителен период
• прокарване на сондаж, който има вода и в сухите месеци
• избор на най-подходяща конструкция и материали за сондажа

Често задавани въпроси

Каква е първата стъпка в процеса на воден сондаж?

Проучването на хидрогеолог е от съществено значение, тъй като дава индикация за основната геология - показваща естеството на земята, която ще се пробива и вероятната дълбочина, на която ще бъде открита вода.

Често задавани въпроси

Кой проучва за вода ?

Подземните води са предмет на изучаване и наблюдение от хидрогеологията. Специалистите, които имат отношение към проучването за вода, търсенето на вода, откриването на вода са със специалност “Хидрогеология и инженерна геология”.

Често задавани въпроси

Разполагате ли с информация от сондажи в района?

Предварителната информация от сондиране има отношение към интерпретацията на геоложкия разрез, тъй като стойностите от геофизичните апаратури в повечето случаи са визуализация на съпротивленията, потенциалите или магнитните аномалии в пласта.

Често задавани въпроси

Какви ще бъдат размерите на сондажа?

Средният обхват е 30-60 метра, но при необходимост се пробива и до по-дълбоки нива. Пробитите отвори са с диаметър между 100 и 500 мм, което отговаря на индустриалните стандарти за най-добри практики. Инсталацията е внимателно запечатана (фугирана) от нивото на земята до скалната глава, за да се гарантира, че повърхностните замърсители и замърсители не могат да влязат в системата.

Често задавани въпроси

Пробиването на сонда създава ли хаос?

За пробиване на сондаж отстраненият материал трябва да намери своя път към повърхността. В повечето ситуации първоначално пробиваме „на сухо“ и това произвежда прах. Когато се намери вода, от дупката излиза кална каша. Работи се внимателно, за да може бъркотията да се сведе до минимум.

В чувствителни обекти можем да се използва оборудване за рециркулация за отделяне на частиците от флуидите. При използването на този метод площадката за пробиване може да се поддържа много чиста.

Често задавани въпроси

Колко дълбок сондаж ми трябва?

Дълбочината на сондажа има отношение към конструкцията и дебита, който ще осигурява. Данните за това какви разновидности ще бъдат преминати и стойностите от измерването са определящи при проектирането на съоръжението. От значение е и котата на реки, езера, дерета и др. в района на изследване. Сондажът, който ще изградите трябва да преминава определена дебелина и да осигурява водоприток в няколко интервала надолу. Отделно на дъното му се оставят допълнителни тръби, които служат за утайник.

Определяне на място за сондиране

Определяне на точката за сондиране по данни от геофизичното проучване, наличната геоложка и хидрогеоложка информация. Изготвяне на проект за сондаж съобразно нуждите и характеристиките на район - България.

Често задавани въпроси

Каква фирма за сондиране ми трябва?

Различната геоложка среда (скала или несвързани материали - пясъци, чакъли, глини) създава предпоставки за използването на различни машини за сондиране. Ако във вашия район са установени скали е удачно използването на пневмо-ударно сондиране. Ако материалите са несвързани, плитко залягащи или средата е смесена се прибягва към роторно-въртеливо сондиране с използване на промивна течност.

Откриване на подземна вода за България

Търсенето и откриването на вода е процес, който се извършва от хората по целия свят. Водата е от жизненоважно значение за нас, тъй като без нея не можем да оцелеем. Търсенето на вода е особено важно за хората, които живеят в сухи региони, където водата е ограничен ресурс.

Търсенето на вода може да се извършва по различни начини. Най-често срещаните методи включват използване на радари, сондажни работи, изследване на геоложки структури и други. Независимо от използвания метод, търсенето на вода изисква опит, знания и подходяща техника.

Откриването на вода е следващата стъпка след търсенето й. Това може да се осъществи чрез изграждане на кладенци или други подземни структури, които да позволят достъп до водата. Откриването на вода може да бъде сложен процес и често изисква много време и усилия.

За да се намери вода, е необходимо да се проведе подробно изследване на геоложката структура на местността и да се използват подходящи методи за откриване на подземните водни източници. Важно е да се има предвид, че намирането на вода е само първа стъпка и следва да се използват устойчиви практики за управление на водните ресурси, за да се гарантира, че водата ще бъде налична за бъдещите поколения.

Водите за България

Около 50% от прясната вода в България се взема директно от река Дунав. Използва се главно за промишлени цели.
Останалите количества вода се добиват от вътрешността на страната. Общото им годишно количеството е около 2,600 млн m3, или приблизително 5% от общите годишни валежи над България и около 15% от нарушения годишен отток. Около 2,100 млн m3/y са от повърхностни води, в това число - 90% oт язовири.  Водовземането от подземни води е около 500 млн m3/y средно за 2000-2005 г.
Въз основа на данните от Бюлетина на НСИ /2000-2005 г./, съотношението между водата, доставяна от системата за обществено водоснабдяване и тази от други източници е около 1:2. Водата, подсигурена от “други източници”, е важна част от водния баланс.
Гъстотата на речната мрежа в България формира зони с различен повърхностен отток. Най-гъста речна мрежа съществува в планините, докато в низините тя по-рядка. Характерни зони с липса на повърхностен отток съществуват в североизточна България.
Подземните водоизточници играят значителна роля в общественото водоснабдяване. Количеството им е около една трета от общо водовземаните води. Почти цялата вода от системата на общественото водоснабдяване се използва в битовия сектор.
България е богата на минерални води. Това название обединява всички подземни води, които се различават по своя химичен състав, по газовото им съдържание или по температура. Повечето от тях оказват физиологично въздействие върху човешкия организъм.
Закономерностите в разпространението им, типовете геоложки структури, движението и режима на термалните води е детайлно описано в книгата „Хидрогеоложки проучвания на минералните води в България“, с автори П. Ст. Петров, Св. Мартинов, К.  Лимонадов и Ю. Страка.
На територията на страната са отделени 25 басейна и райони перспективни за търсене и добив на минерални води. Обърнато е внимание върху разпространението на редките и разсеяни елементи, оформиращи състава на водите.

В уебсайта https:/www.bgsondaj.com ще намерите специалисти за консултация и изпълнители за България

• Хидрогеоложки проучвания
• Геофизични проучвания за търсене / откриване / проучване за вода
• Изготвяне на документация за изграждане, водоползване и мониторинг на сондажи и тръбни кладенци - Водовземане от повърхностни и подземни води
• Санитарно-охранителни зони - проектиране, оразмеряване, изготвяне на документация за Басейновите дирекции
• Оценка на ресурсите на подземните води
• Хидрогеоложко моделиране и прогнозиране – движение на подземните води, оценка на замърсяванията, мероприятия за пречистване на водоносните хоризонти
• Оценка миграцията на замърсители
• Проектиране на дренажни системи за площно отводняване и на локални отводнителни системи за подземни води
• Проектиране на мониторингова мрежа за подземни и повърхностни води
• Проучване и оценка на термални води и термоминерални находища - прогнозиране на разпределението на пластовите налягания и температура

• Сондиране за питейно-битово и промишлено водоснабдяване
• Изграждане на дренажни съоръжения за подземни води
• Изграждане на термопомпени инсталации
• Мониторинг на подземни и повърхностни води
• Провеждане на водочерпения

Хидрогеоложки проучвания за България

Хидрогеоложките проучвания включват комплекс от дейности, свързани с изясняване на хидрогеоложката обстановка. Обикновено те предхождат изграждането на нови сондажи и шахтови кладенци, указват точното и ефективно разположение на дренажни съоръжения, определят количествени и качествени показатели на подземните води.

Първи етап

При извършване на хидрогеоложко проучване обикновено се използва следният подход:

• Локализират се съществуващи изработки - сондажни кладенци, мониторингови пунктове за подземни и повърхностни води;
• Изясняват се границите и разположението на повърхностни водни тела, включително извори, влажни зони, езера, блата, реки и потоци;
• Отбелязва се наличната инфраструктура в населени или близко до населени места – отводнителни канали, канавки, дренажни точки, шахти, колекторни системи;
• Запознаване със съществуващата геоложка и тектонска информация;
• Проверка за наличие на съществуващи техногенни въздействия, които оказват влияние върху режима на повърхностните и подземни води (в това число разкрития, кариери и др.).

Полевата работа се предхожда от подготовка свързана с набиране на картен материал (топографски карти в различен мащаб, геоложки и тектонски карти, материали от предишни проучвания с хидродинамични и хидрохимични карти).

За навлизане и установяване на обхвата на обекта се построяват геоложки и хидрогеоложки профили. Те се базират на геоложки, геофизични и хидрогеоложки доклади, както и на предишни измервания на водни нива. Профилите съдържат почвена и стратиграфска информация, главни геоложки структури и литология, геоложки граници в дълбочина, водни нива (за различни периоди, ако има налични данни), съществуващи инженерни съоръжения.

Хидрогеоложките проучвания обхващат и подхранването на подземните води, за което е необходима информация за валежите, нивата и количествата в реките.

Събраната информация се анализира и обобщава, като това включва провеждане на дискусия върху регионалната и локалната хидрогеология, оценява се доколко съществувата информация е достатъчна и се посочват райони, в които да бъдат проведени допълнителни изследвания.

Втори етап

Разработва се работен план за характеризиране на проучваната площадка. Уточнават се:

• Целите на проучването;
• Прави се предложение за проучването - с броя местоположението и дълбочината на предвидените за изграждане изработки, метод на почвено опробване и класификация;
• Уточняване на интервалите на тестване, типа и броя на лабораторните тестове;
• Определя се конструкцията на сондажите;
• Планират се броя и типа на опитно филтрационните полеви тестове;
• Определя се честотата на измерване на водното ниво;
• Посочват се броя на водните проби, които ще бъдат предоставени за химичен, радиологичен и микробилогичен анализ;
• Необходим е план график по периоди за завършване на проучванията.

Полеви дейности

Полевите дейности при хидрогеоложките проучвания следват работната програма съставена в предишен етап. Те включват водочерпения, хидрогеоложко облседване в локален план, използване на полеви преносими лаборатории, за определяне специфични показатели на подземната вода, с предварително заснемане метоположението на проучваните обекти. В съвременната хидрогеология се налага използването на геофизични проучвания при търсенето и откриването на подземни (подпочвени) води. Проучването за вода се извършва по различни електрически методи в геозизиката, най-често е използването на вертикално електрическо сондиране, метод на собствения потенциал (SP метод). Последният се извършва със специализирана апаратура / уреди (популярна като георадар) , която позволява изготвянето на профили и оценка на водоносните интервали по установени статистически процедури.

Необходимо е хидрогеоложките проучвания да бъдат съгласувани с органите на МОСВ или Басейновите дирекции, когато се налага изграждането на проучвателни или експлоатационни сондажи и изработки.

Резултатите от проучванията се документират надлежно, като се водят журнали, изготвят се водочерпателни карнети и се използват географските информационни системи за представяне на получените данни. Изготвя се хидрогеоложки доклад, с включени хидродинамични, хидрохимични карти, карти по коефициент на филтрация и по проводимост.

Геофизично проучване за вода България, геофизични проучвания за търсене откриване на вода България, сондажи за вода България, сонда България, сондаж за вода България, проучване за сондаж България, проучване за сонда България, биене на сонда България, признаци за подпочвена вода България, дълбочина сонда България, сканиране за вода България, уред за търсене на вода България, скенер за вода България, георадар за вода цена България, машина за откриване на вода България, определяне дълбочината на подпочвените води България, как се прави сондаж за вода България, детектор за подземна вода България, търсене на вода с георадар България, откриване на вода за сондаж България

Геофизични проучвания - търсене на вода, откриване на вода и проучване за вода за България

Изграждането на водовземни съоръжения - сондажи или кладенци е свързано с оценката на геоложките, тектонските, литоложките и хидрогеоложки условия в изследваните райони. По тази причина търсенето на вода, откриването на вода или проучването за вода обхваща различни по тип дейности като обобщаване на информацията от предишни проучвания, наличните геоложки данни информация за изпълнени предишни сондажи, сред които и изпълняване на геофизично проучване. Обемът на извършените работи определя цената на геофизичното проучване.

За добиване на пълна представа за проучваните имоти или терени в даден район се извършват полеви огледи, измервания на водни нива, оценка на хидрогеоложките условия и др. Важен момент е и определяне на точното местоположение на сондажите, тъй като от разнородните условия зависи различното пространствено положение на водите във водоносните хоризонти.

Използването на геофизични проучвания при откриването на вода е най-лесния и безразрушителен метод за уточняване на точката на сондиране. С напредването на технологиите се внедрява апаратура, която визуализира добре и показва със задоволителна точност оводнените интервали в геоложкия разрез. В последно време широко се използва SP проучването (проучване по метода на собствения потенциал), което се извършва в рамките на няколко часа и би могло да обхване широки площи. Последователността включва изготвяне на профили до различни дълбочини, които в последствие се анализират и използват за локализиране на най-водообилните зони.

• Проучване на наличните данни за района
• Извършване на теренни огледи
• Проучване с полеви методи (Вертикално електрическо сондиране - ВЕС, SP проучване и др.)
• Анализиране на получените резултати
• Изготвяне на доклад с резултатите от проучване и препоръки за дълбочината и конструкцията на сондажите

Използването на специализирана апаратура при проучванията за вода дава информация за необходимата дълбочина на сондиране и вероятния водоприток в отделни интервали. Заключението за водните количества, които могат да се добиват от даден сондаж са свързани с експертна оценка и са приблизителни. Те могат да бъдат установени със сигурност при прокарване на проучвателен или експлоатационен сондаж. Добрите резултати от геофизичните и хидрогеоложките проучвания са свързани с комбиниране на комплекс от дейности и специализиран анализ. В този аспект геофизичните проучвания са единствено ориентировъчни и следва да се интерпретират от специалисти имащи практически опит и познания в областта.

Методът на собствения потенциал е предложен през 1830 г. от Робърт Фокс, който провежда SP експерименти с мини в Корнуол, Англия. Два електрода се поставят в земята на няколко метра един от друг, като по един електрически проводник минава от всеки електрод към инструмента. Когато като се направи отчитане, инструментът измерва разликата в напрежението между двата електрода и съхранява стойността в паметта на компютъра. След извършване на измерването електродите се преместват  на определено разстояние и се прави следващо измерване. Серията от показания на напрежението помагат да се прецени хомогенността на средата и да се локализират местата с налични  аномалии. В зависимост от литологията и водонасищането в пласта се получават различни аномалии. Въпреки, че причината за тези аномалии не е напълно изяснена, отчитане им се корегира правопропорционално с наличието на водонаситните зони в разреза.

• Проучване на находища на метални полезни изкопаеми
• Откриване, търсене, проучване, намиране на подземни води
• Мониторинг на язовири и водоплътността на резервоари и водохранилища

• Лесен и бърз за изпълнение
• Евтин и безразрушителен
• Подходящ за мониторингови цели

• Изключително чувствителен на въздействия
• Недостатъчно изяснени физически аспекти
• Не дава информация за количественото състояние

Инструментите/уредите, с които се извършва геофизичното проучване са от водеща и доказана в бранша фирма. Дълбочината на изследване е до 1200 m при необходимост, като е възможно използването на различни обхвати, с различна стъпка. Използването на естествен източник на електрическо поле с различни съпротивление отделя скали, минерали или подземни води, на базата на измерване на естественото електрическо поле. По използвания метод на собствения потенциал (SP метод) се измерва електрическата компонента на електромагнитното поле на земята, т.нар метод на естествено електрическо поле. За целта са подбрани подходящи честоти, чрез които се извършва измерването и се анализират получените данни. Тази технология е изключително подходяща за геоложки проучвания и се налага като стандарт при определяне дълбочината на подземните (подпочвените) води и интервалите на откриването им.

Класифицирането на това геофизично оборудване е в обсега на електрическото оборудване за откриване на вода. От гледна точка на приложението на тези уреди те могат да се нарекат проучвателни (георадар за вода), детектор за вода, детектор за празнини в пластовете (слаби прослойки), инструменти за инженерно проучване, геотермален детектор, детектор за измерване на вода, машина за откриване на вода, оборудване за търсене, скенер за търсене на вода и др. В инструментът е вложено използването на естествен източник на земно поле без преминаване през изкуствено поле, което пропусна изкуствените системи за захранване, за да се постигне прост и лек инструмент. След събиране на данни от уникалните вградени изчислителни функции, уредите автоматично изчертават графики на кривата в отделните точки и карта на профила. Според получените данни, можете да се предположи с голяма сигурност наличие на определени геоложки структури, като бързо, сигурно и с гаранция да се определи местоположението на водоносните интервали или водоносни хоризонти. С използваните методи се постига висока скорост и ефикасност на измерване, удобство при изследване в отдалечени райони, добри резултати и точност при работа, получаване на уникални графики и профилни карти увеличаващи максимално добрата преценка преди изграждането на водовземните въоръжения (сондажи, кладенци, дренажи и др.)

Методът на собствения потенциал (SP метод) е геофизичнo изследванe, използвано първоначално за минни цели, за изследване на минералните находища. Тази техника се прилага за характеризиране на потока на геотермални води в и около вулканични области. Тъй като съществуват различни фактори, които влияят на повърхностното измерване на собствения потенциал, е доста трудно да се открие основната причина за генериране на собствен потенциал. В тази връзка се счита, че поведението на потока на подземни води е вид шум. Въпреки това, в случай на търсене на студени води, потокът от подземни води трябва да създаде значителен собствен потенциал в зоните си на влияние, което се отчита като по-малко сложен случай в сравнение с геотермалните зони.

Собственият потенциал, създаден от подземните води, е свързан с потенциала на потока, представен от електрокинетичните фактори като потенциала на водите и земното съпротивление (Ishido and Mizutani, 1981). Тъй като има незначителен по брой проучвания върху методите на собствения потенциал е необходимо да има и редица съпътстващи дейности при откриването на подземни води. Основните дейности са хидрогеоложки, като се изясняват техният режим. За целта се извършва изследване на водоносните хоризонти с наблюдателни сондажи и изотопи, хидрометрични наблюдения на речния отток и валежите за регионалния воден бюджет, микрометеорологично наблюдение при различна растителност и надморска височина за измерване на евапотранспирацият, подводното дрениране на подземни води в открити басейни, сондиране на геоложки проучвателни сондажи, 3D моделиране на подземните води и др.

Резултатите от сканирането с георадар или измерването по методът на собствения потенциал ясно показват регионалните характеристики на потока на подпочвените води. Също така наблюдаваният SP модел може разумно да се обясни с резултата от предварително цифрово моделиране на собствения потенциал с данни от симулацията на потока на подземните води за конкретна геоложка среда.

• събиране на климатични данни
• разглеждане на геоложките особености свързани с търсенето на подземните води в различни видове скали
• описание на топографските особености
• изследване взаимовръзките между повърхностните и подземните води
• съставяне или използване на съществуващи хидродинамични карти
• избор на подходящи за проучване геофизични техники, с последващо сканиране със специализирана апаратура,  SP техника, проучване с георадар и др.
• избор на метод за прокарване на сондаж, с изграждане на сондажа
• извършване на геофизични каротажи, хидрохимични и изотопни техники
• подробно описание на локалното движение на подземните води в зоната на бъдещият сондаж
• доклад от проучването за вода - определяне на най-подходящо място за изграждане на сондаж

Популярни и разговорни търсения в Интернет преди прокарването на сондажите за вода са: намиране на вода България, скенер за вода България, търсене на вода с пръчки България, търсене на вода с багети България, услуги георадар България, намиране на вода с пръчки България, откриване на вода с шише България, откриване на вода с багети България, детектор за подземна вода, търсене на вода с медни пръчки, уред за откриване на вода, как се търси вода, уред за търсене на вода, карта на подземните води, уред за намиране на вода България, багети за търсене на вода България, подземни води България, дълбочина на подпочвените води България, проверка за вода България, водоснабдяване България, подземни води България.

Какво извършват частично или изцяло фирмите и специалистите, с които ще се свържете: сондажни услуги България, проектиране на сондажи България, геофизично проучване за вода с георадар България, радиестезично търсене на подземна вода България, откриване на вода за сондаж България, геофизично откриване на вода България, търсене на вода с георадар България, определяне дълбочината на подпочвените води България, откриване на подземна вода за сондиране България, хидрогеоложки проучвания България, определяне дълбочината на водоносен слой България, търсене на подпочвени води България, сондажи за вода България, ядкови и безядкови сондажи България, геоложки доклади България, пиезометри България, ремонт на сондажи България, отстраняванена аварии с потопяема помпа България при скъсване и затлачване, квалифициран персонал България, завършени обекти България, доволни клиенти България, изграждане на пилоти и укрепвания България, висок професионализъм, дългогодишен опит, гаранция за качество, работи на територията на цялата страна, работим бързо, коректно отговорно, екология, контролно измервателни уреди и автоматика, климатични промени, дълбочина и дебит на водата България, скала мека почва, трудно достъпен терен България, количество на изпомпваната вода България, квалифицирани експертни решения, проектиране и изграждане на хидротехнически съоръжения България

Водовземане от повърхностни и подземни води за България

• 1. за ползване на:

 а) воден обект по приложение № 1 към чл. 13, т. 1 от Закона за водите, на вътрешните морски води, териториалното море и река Дунав - попитайте за такса;

 б) във всички останали случаи - 250 лв.;

• 2. за водовземане от:

 а) воден обект по приложение № 1 към чл. 13, т. 1 от Закона за водите, от вътрешните морски води, териториалното море и река Дунав - попитайте за такса;

 б) във всички останали случаи - попитайте за такса.

• 1. на юридически лица и на еднолични търговци;
• 2. на физически лица само когато искането е за:

 а) задоволяване на собствени потребности в случаите по чл. 44, ал. 6 от Закона за водите;

 б) заустване на отпадъчни води по чл. 46, ал. 1, т. 3 от Закона за водите;

 в) минерални води - изключителна държавна собственост, които са предоставени за управление и ползване на общини;

 г) земеделски цели от регистриран земеделски производител.

• 1. за питейно-битови цели;
• 2. лечение и профилактика - само за минерални води;
• 3. за земеделски цели;
• 4. други цели, включително промишлени цели, отдих и хидроенергетика.

• 1. чрез нови съоръжения;
• 2. чрез съществуващи съоръжения.

по реда на Закона за водите и на Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води.

Разрешително за водовземане на минерални води от находищата – изключителна държавна собственост се издават при условията и по реда на Закона за водите и Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води.

Разрешителните за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения се издават за срока на прилагане на действащия в момента на издаване на разрешителното ПУРБ и се преразглеждат ежегодно във връзка с оценката на съотношението на годишния обем за изземване и годишната възможност на реката да възстанови наносните отложения в участъка.

Разрешителните за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води по чл. 46, ал. 1, т. 3, буква "а" се издават за срок до въвеждането в експлоатация на обекта/канализационната система.

Изискванията към документите по чл. 60, ал. 2 - 10 от Закона за водите, които се прилагат към заявлението за издаване на разрешително се определят с Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, Наредбата за ползването на повърхностните води и Наредба № 2 от 8 юни 2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване.

Заявлението и приложените към него документи се подават в два екземпляра - единият екземпляр в качеството му на оригинал се представя върху книжен носител, а вторият - като негов пълен цифров аналог - върху магнитен носител.

Когато не са изпълнени изискванията по чл. 60 от Закона за водите, компетентният орган уведомява заявителя да отстрани несъответствията в срок до два месеца. При неотстраняване на несъответствията в срок документите не се разглеждат и не се открива процедура, за което заявителят се уведомява писмено.

Компетентният орган преценява искането (чл. 62, ал. 1, т. 1 - 8 от Закона за водите) и изготвя преценка, която е писмена и е неразделна част от документацията, въз основа на която се издава разрешителното или отказът за издаване на разрешително. Изготвя съобщение (чл. 62а, ал. 1, т. 1 - 7 от Закона за водите), което се изпраща на кмета на съответната община за публично обявяване и се поставя на Интернет страницата на Басейновата дирекция.

Компетентният орган издава разрешително или решение за отказ, които се изпращат писмено на заявителя, на съответната общинска администрация, на собственика на съоръженията, както и на заинтересуваните лица, участвали в процедурата по издаване на разрешителното.

Нормативна уредба

• Закон за опазване на околната среда (обн. ДВ, бр.91/25.09.2002 г.)
• Закон за устройство на територията (обн. ДВ. бр.1 от 2 Януари 2001 г.)
• Закон за водите (обн., ДВ, бр.67/27.07.1999 г.)

• НАРЕДБА № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води
• Наредба № 1 от 11.04.2011 г. за мониторинг на водите
• НАРЕДБА № 2 от 13.09.2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници (обн., ДВ, бр. 27 от 11.03.2008 г.)
• НАРЕДБА № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (обн. ДВ, бр.88/2000 г.)
• НАРЕДБА № 4 от 20.10.2000 г. за качеството на водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови организми (обн. ДВ, бр.88/2000 г.)
• НАРЕДБА № 5 от 30.05.2008 г. за управление качеството на водите за къпане (обн., ДВ, бр. 53 от 10.06.2008 г.)
• НАРЕДБА № 6 от 9.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти (обн., ДВ, бр. 97 от 28.11.2000 г.)
• НАРЕДБА № 7 от 8.08.1986 г. за показатели и норми за определяне качеството на течащите повърхностни води (обн., ДВ, бр. 96 от 12.12.1986 г.)
• НАРЕДБА № 7 от 14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места (обн., ДВ, бр. 98 от 1.12.2000 г.)
• НАРЕДБА № 8 от 25.01.2001 г. за качеството на крайбрежните морски води (обн., ДВ, бр. 10 от 2.02.2001 г.)
• НАРЕДБА № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (обн., ДВ, бр. 30 от 28.03.2001 г )
• НАРЕДБА № 11 от 25.02.2002 г. за качеството на водите за къпане (обн., ДВ, бр. 66 от 27.07.2001 г.)
• НАРЕДБА № 12 от 18.06.2002 г. за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване (обн., ДВ, бр. 63 от 28.06.2002 г.)
• НАРЕДБА № 13 от 2.04.2007 г. за характеризиране на повърхностните води (обн., ДВ, бр. 37 от 8.05.2007 г.)
• НАРЕДБА № 13 от 29.01.2004 г. за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях (обн., ДВ, бр. 17 от 2.03.2004 г.)
• НАРЕДБА № 18 от 27.05.2009 г. за качеството на водите за напояване на земеделските култури (обн., ДВ, бр. 43 от 9.06.2009 г.)
• НАРЕДБА за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието (обн., ДВ, бр. 112 от 23.12.2004 г.)
• Наредба за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели - Обнародванa ДВ, бр. 68 от 3 август 2004 г.; в сила от 3 август 2004 г
• Закон за концесиите - Обн., ДВ, бр. 36 от 2.05.2006 г., в сила от 1.07.2006 г., изм. и доп., бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 1.07.2006 г., доп., бр. 65 от 11.08.2006 г., в сила от 11.08.2006 г., изм. и доп., бр. 105 от 22.12.2006 г., изм., бр. 41 от 22.05.2007 г., бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., изм. и доп., бр. 109 от 20.12.2007 г., в сила от 1.01.2008 г.
• Правилник за прилагане закона за концесиите - Обн. ДВ. бр.54 от 4 Юли 2006г., попр. ДВ. бр.59 от 21 Юли 2006 г., изм. ДВ. бр.84 от 19 Октомври 2007 г.
• Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата - Обн., ДВ, бр. 49 от 19.06.2007 г.
• НАРЕДБА N2 от 31.07.2003 за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти - Обн. ДВ. бр.72 от 15 Август 2003 г., изм. ДВ. бр.49 от 14 Юни 2005 г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 11 Декември 2012 г. - Издадена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството
• НАРЕДБА № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи - Издадена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Обн. ДВ. бр.88 от 8 Октомври 2004г., попр. ДВ. бр.93 от 19 Октомври 2004 г., изм. ДВ. бр.41 от 13 Май 2005 г., изм. и доп. ДВ. бр.63 от 17 Август 2012 г.
• НАРЕДБА № 4 от 17 юни 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации - Издадена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Обн. ДВ. бр.53 от 28 Юни 2005 г., попр. ДВ. бр.56 от 8 Юли 2005 г.
• НАРЕДБА за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) - Приета с ПМС № 59 от 07.03.2003 г. Обн. ДВ. бр.25 от 18 Март 2003 г., изм. ДВ. бр.3 от 10 Януари 2006 г., изм. ДВ. бр.80 от 9 Октомври 2009 г., изм. ДВ. бр.29 от 16 Април 2010 г., изм. ДВ. бр.3 от 11 Януари 2011 г., изм. и доп. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2012 г., изм. и доп. ДВ. бр.12 от 12 Февруари 2016 г., изм. ДВ. бр.55 от 7 Юли 2017 г., изм. и доп. ДВ. бр.3 от 5 Януари 2018 г

Изготвяне на доклад от проучването

След всяко проучване за вода изготвяме протокол с план за изграждане на сондажен кладенец за вода, която влиза в цената на услугите ни.

Често задавани въпроси за хидрогеологията и подземните води

1. Трябват ли разрешителни за изграждане на сондаж?

За изграждането на сондаж /тръбен кладенец/ или шахтов кладенец е необходимо издаване на разрешително от органите на Басейновите дирекции на територията на страната. Необходими са следните документи - подготовка на уведомление за съответна община и РИОСВ, за инвестиционното намерение, Обосновка (проект) за водовземане, с конструкцията на сондажа, Технологичен разчет с обосновка на необходимите водни количества, Проект за санитарно-охранителна зона (СОЗ). Изброените документи се внасят за разглеждане в Басейновата дирекция чрез попълване на заявление, с данни за техническите параметри за съответното съоръжение и информация за фирмата Възложител.  За издаване разрешение за сондиране се изчакват законовите срокове за становище на Басейнова дирекция и от там се издава разрешително за водоползване за 5 години в общия случай. Процедура по учредяването на санитарно-охранителна зона се предвижда в случаите когато целта е водоснабдяване за питейно-битови цели. Това удължава административните срокове, във връзка с физическото изграждане на пояс I и налагането на забрани и ограничения в пояси II и III.

2. Каква е процедурата по узаконяване на водоизточници / сондажи, кладенци, извори?

Целта на процедурата е да се издаде документ - разрешително за водовземане от подземни води за България. Разрешителното регламентира, за какво ще се използва водата: питейно-битово и промишлено водоснабдяване, земеделие и животновъдство, аквакултури и други цели, място на вземане на водата, мястото на ползването и нейният режим.

За откриване на процедура за издаване на разрешително кандидатите подават заявление /чл. 60, ал.1 от Закона за водите / по образец, като преди това се заплащат съответните такси. Необходима е информация за актуалното състояние на фирмата, БУЛСТАТ, актуална скица на имотите, документ за собственост на имота или разрешение за използването на съоръженията от собствениците им, документи удостоверяващи съгласието на собствениците на имотите за това, че в тях ще попаднат границите на санитарно-охранителна зона.

Необходимо е изготвянето на доклади за оценка на експлоатационните ресурси на подземните води и проект за учредяване на санитарно-охранителна зона при питейно-битово водоснабдяване.

3. Каква е цената за сондиране?

Цената на сондиране се определя в зависимост от геоложките условия, дълбочината на сондиране, диаметъра му, конструкцията, местоположението и предназначението на сондажа. По-долу посочените цени са ориентировъчни и са въпрос на договаряне за съответния случай.

Цената на проучвателните сондажи варира от 30 до 150 лв. за линеен метър. Водоснабдителните сондажи са с по-големи диаметри и за да функционират ефективно трябва да са изградени със съответните филтри /ако е необходимо/, обсадна колона, задтръбна циментация и филцова засипка. Тяхната цена варира от 100 до 350 лв. за линеен метър. С увеличаване на дълбочината изпълнението на сондажите се усложнява и е възможно цената да надхвърли посочените суми. Цената на изпълнението на хоризонтални сондажи е в този порядък, което важи и за сондажите свързани с термопомпените инсталации.

4. Какво е ресурс на подземните води?

Различават се три категории подземни водни ресурси:

Гравитационни запаси - обемът свободна вода в празнините на пласта, което се отделя под действието на гравитационните сили при неговото осушаване.

Естествени или динамични ресурси - общото средногодишно естествено подхранване на водоносния хоризонт или общият средногодишен отток от него.

Експлоатационни ресурси - допустимият и възможен средногодишен добив на подземни води, т.е. добивът, който може да се получи при допустими понижения във водовземните съоръжения, при допустими качества, при допустими екологични последствия и с възможните технически средства.

5. Какво е санитарно-охранителна зона?

Санитарно-охранителните зони представляват физическата част от комплексни мерки за защита на водоносните хоризонти от замърсявания и целостта на съоръженията за добив на подземни води.

В съответствие с изискванията на Наредба № 3 от 2000 г. на МОСВ около подземните вододобивни съоръжения се организират три зони (пояси) за санитарна защита (СОЗ) - пояс I (за строга охрана около водоизточника), пояс II (срещу биологични, бързоразпадащи се и силносорбируеми химически замърсители) и пояс III (срещу стабилни несорбируеми химически замърсители). Пояс I има за цел защитата на самите водовземни съоръжения (повърхностни и подземни) като предотврати външния достъп до тях чрез затваряне и ограждане на кладенците. Съгласно  Наредба № 3 размерът на тази зона зависи от защитеността на подземните водни обекти. Другите два пояса (II и III) се определят в съответствие с хидрогеоложките условия в района на експлоатационния сондаж и от режима на неговата експлоатация. Точните размери на поясите се оразмеряват чрез математическо моделиране.

6. С какво ни помагат хидрогеоложките цифрови модели?

Хидрогеоложкото моделиране е съвременен метод за представяне на хидрогеоложката среда и решаване на различни задачи, свързани с движението на подземните води, оценка на ресурсите им и замърсяването на водоносните хоризонти. Използва се софтуер, който съчетава класическите основи на хидрогеологията с възможностите, които предлагат днешните компютри. Етапите, на които се извършва моделирането са свързани със съставянето на концептуален модел и решаването на филтрационни и миграционни задачи. Възможно е оценката на неизвестни параметри на водоносния пласт въз основа решаването на обратни задачи.

7. От какво зависят високите нива на подземните / подпочвените / води?

Нивата на подземните води са свързани както с геоложката среда, така и топографията на съответния район. Обикновено, подземните води се движат от или към реките или повърхностните водоеми, в зависимост от сезона и експлоатацията им.

Важен фактор определящ нивата на плитките подземни води са валежите, които се инфилтрират в дълбочина и насищат горните слоеве на терена. При достигане на критично ниво, в което средата е вече наситена и няма капацитет за поемане на  допълнителни количества, се получава завиряване на повърхностни участъци или наводняване на прилежащи територии.

Заплашени от наводнения са крайречните низини, територии с глинести отложения на повърхността, участъци в близост до реки, язовири и блата.

8. Необходими ли са дренажните системи?

Дренажите представляват системи от канали, тръби или шахти, които предпазват сградите и съоръженията от заливане, при покачване на нивото на подземните води. В повечето случаи те функционират само при интензивни валежи и високи вълни на реките. В други случаи дренажите се използват за технически дейности, свързани с временното отводняване при строителство или реконструкция на сгради и съоръжения. Добрата им работа зависи от редовното почистване и поддръжка.

Ефективното отводняване е свързано с правилното проектиране и изпълнение на дренажните системи. В много от крайречните низини съществуването на дренажни канали е от първостепенно значение. Понижаването на нивата на подземните води в близост до пътищата осигурява сигурността на транспорта и безпрепятствената експлоатация на съоръженията. Съществуват множество свлачищни райони, в които покачването на нивата на подземните води нарушава стабилитета на земната основа и предпоставка за деформация на конструкциите.

9. Наблюдава ли се режима на повърхностните и подземните води в България?
Качеството на повърхностните и подземните води се наблюдава от съответните мрежи, които са част от Националната система за мониторинг на водите по пунктове, честота и показатели. През последните три години се поддържа относително устойчиво равнище на качеството на водите, както по отделни показатели (БПК5, ХПК, нитрати, и др.), така и по отделни поречия. Националната система за мониторинг на водите (НСМВ) се изгражда от националните мрежи за мониторинг на валежите и повърхностните води, на подземните води, на морските води и от мрежата за биологичен мониторинг.

Мрежата за мониторинг на повърхностните води се изгражда от 253 пункта за наблюдения и измервания, в т.ч 24 крайбрежни морски пунктове. Общо 111 пункта са включени в Европейската мрежа за мониторинг на повърхностни води (EUROWATERNET-surface water) на Европейската агенция по околна среда.

От 1998 г. се изгражда и мрежата за (хидро)биологичен мониторинг с близо 2000 пункта за наблюдение, които покриват практически всички реки у нас. В бъдещия си вид мрежата за биомониторинг на реките ще се представя от близо 5000 пункта (на всеки 5 км от дължината на речните течения).

Мрежата за мониторинг на подземните води се състои от 213 хидрогеоложки пунктa. Част от мрежата (73 водоносни тела със съответните пунктове) е включена в Европейската мрежа за мониторинг на подземни води).

10. Кои са важните моменти при изследване на термалните води?

Изучаване на регионалното геотермично поле, изследване на локални геотермични полета, изследване на хидротермални зони, проучване и използване на термалните води и геотермалната енергия, използване на геотермалната енергия от изоставени минни изработки.

11. Как може ефективно да използваме топлината на земята?

България е богата на термални води с температура от 20° C до 100° C. Около 43% от общият дебит е с температура между 40° C и 60° C. В днешно време директното използване на топлина е за балнеолечение (превенция, лечение и рехабилитация, плувни басейни), отопление и климатизация, оранжерии, геотермална енергия от термопомпи (GSHP), директна топлинна за водоснабдяване, бутилиране на питейна вода и безалкохолни напитки. Балнеологията и термопомпите, показват по-стабилно развитие през настоящия етап. В момента се извършва актуализиране на информацията свързана с  хидротермалните находища, което се основава на съществуващите разрешителни за концесия /по данни от Геотермичен каталог на България, 2001/.

12. Задължително ли е да имаме дълбок сондаж за да се отопляваме ефективно?

Съществуват различни схеми за реализиране на отоплението/охлаждането с термопомпени инсталации. Те могат да бъдат отворени - когато топлината се използва чрез извличане на вода от сондажите и връщането и охладена в пласта, и затворени - когато водата циркулира по тръбен контур под земната повърхност. Последният вариант не изисква сондиране и началните инвестиции са значително по-ниски. Въпреки това от значение е местоположението на обекта, неговите характеристики и целите, за които ще бъде използвана термопомпената инсталация.

Защо да ни се обадите

Опит:

• Квалифицирани хидрогеолози, геофизици, анализатори на данни, GIS специалисти с богата практика. Изграждане на сондажи с последващо оборудване и поддръжка.

Защо да ни се обадите

Коректност:

• Предварително споделяне на информация за района, който Ви интересува независимо дали ще ни наемете за изграждането на сондаж.

Защо да ни се обадите

Навсякъде:

• Работим в цяла България - посещение на място в кратки срокове и извършване на детайлно проучване до намиране на вода за България.

Защо да ни се обадите

Георадар:

• Доказана последен клас геофизична апаратура. Дълбочини на проучване до 1500 m. Допълване на информацията с данни от предишни проучвания и изградени сондажи в район - България.

Очакваме и Вашето мнение за България PRO Drillers Club!

А Дрейфус

18/02/2024

България

Оценка на услуга:

Отлично

Оценка за съотношение цена - качество:

Отлично

Бихте ли ни препоръчали:

Да

Защо да проучвате преди да сондирате за България

• максимална достоверност при прокарването на сондаж
• спестяване на време и средства
• сондиране на точното място и с необходимата дълбочина
• осигуряване на максимален дебит в имота
• получаване на сондаж, перспективен за използване за продължителен период
• прокарване на сондаж, който има вода и в сухите месеци
• избор на най-подходяща конструкция и материали за сондажа