Цени за проучване

Търсене на вода с георадар в Оборище 9147

Сдружение на сондьори с Търсене на вода с георадар в Оборище 9147

  • Търсене на вода с георадар в Оборище 9147.

Търсене на вода с георадар в Оборище 9147


» Търсене на вода с георадар в Оборище 9147

  • 💧 PRO Drillers Club

Търсене на вода с георадар в Оборище 9147

💧 Клуб на професионалните сондьори и в Оборище 9147

✅ Търсене на вода с георадар в Оборище 9147 ☏ 0876501405. Търсене на вода с георадар за клиенти с адрес Сондиране за вода Оборище община Вълчи дол област Варна, п.к.9147. PRO Drillers Club е първа и водеща онлайн платформа в сектора сондиране за вода и сондажни услуги в България.

   Над 50 специалисти и сондажни фирми
  Над 39 сондажни машини на разположение
  Над 500 000 месечни посещения
  Над 600 обработени заявки за услуги месечно

  Търсене на вода с георадар с доклад в Оборище 9147

Клиент с имот около адрес Сондиране за вода Оборище община Вълчи дол област Варна, п.к.9147 направи запитване за Търсене на вода с георадар и получи оферти от изпълнители чрез платформата.

  • GROUND WATER е член на клуба от 2021

Проучване за подземна вода с георадар в Оборище 9147

Ground Water BG е единствения оторизиран член на Клуба на професионалните сондьори предлагащ услуги по ГеоФизични проучвания за подземна вода в Оборище 9147!

Извършва проучвания за подземна вода в цялата страна

Геофизично проучване за вода
Дистанционно търсене на вода с георадар
Заснемане на подземни водни тела
Определяне на дълбочина и дебит
Единствен в Света софтуер за разчтитане и анализ на геофизичен профил
Сканиране на терени в търсене на вода за сондажи

0876401501

Членове на Клуба на професионалните сондьори предлагат сондажни услуги в Оборище 9147


Цени за Търсене на вода с георадар в Оборище 9147

  • Сондажни Услуги

Видове сондажни кладенци

Хидрогеоложко сондиране –  най-често прилаганият метод за проучване и каптиране на подземни водни тела. Чрез този механизъм се изследват също термални и минерални води. С помощта на специални сондажни пробиви се извличат хидрогеоложки данни и се прави профилактика и измерване на водоносните формации. Характерна особеност е тази, че едни и същи съоръжения могат да се използват, както за проучване, така и за експлоатация (добив) на подземни води в Оборище 9147.

Проучвателни хидрогеоложки сондажи – имат за цел изясняването на геоложкия разрез в дълбочина – помагат за определянето на литоложкия тип на скалите, дебелината на подземните слоеве, наличието на разломни нарушения, дълбочина на подземните води и други. В повечето случаи се прави ядково сондиране с малък диаметър. След монтажа на проучвателните сондажи, те се премахват или преоборудват, като след това могат да приемат функцията пиезометри или мониторингови кладенци.

Сондажни кладенци – имат за цел каптиране на разкритите с цел провеждане на хидрогеоложки проучвания, изследвания и добив на подземните води за различни цели. Сондажните кладенци представляват строителни съоръжения и се изграждат в съответствие с нормативната уредба. По своята конструкция и предназначение, те се делят на:

  • пиезометри – това са сондажни кладенци с малък диаметър (най-често от 50 до 75 mm) и къс филтър (в повечето случаи това е перфорирана обсадна тръба), които се използват единствено за измерване на хидравличния напор в дадена точка под свободното или пиезометричното ниво на подземните води. Този тип кладенец не е пригоден за добив на вода или вземане на лабораторни проби;
  • мониторингови кладенци – сондажни кладенци, които имат диаметър между 105 и 150 mm оборудвано устие и позволяват, както измерването на нивата, така и вземането на водни проби за качествата на подземните води. Кладенци с по-големи диаметри не са подходящи за вземане на проби, освен ако не се черпят непрекъснато или не се използва дълбочинен пробовземач. Този вид кладенци се дели на 2 вида – отворен и филтров;
  • водочерпателни  кладенци – сондажни кладенци, предназначени за активно водочерпене на подземни води;  техният диаметър е най-често в границите от 150 до 400 mm, а дълбочината им може да достигне 2000 – 3000 m. Същите имат разнообразна конструкция, съобразена с конкретните хидрогеоложки условия и технически параметри на помпеното оборудване. По своето предназначение се делят на тестови, вододобивни и дренажни.

Водочерпателни кладенци. Това са най-разпространените сондажни кладенци, предназначени за експлоатационно водочерпене на подземни води. Диаметърът е най-често в рамките от 150 до 400 mm, докато дълбочината достига 2000 – 3000 m. Те могат да имат различна конфигурация, съобразена с конкретните хидрогеоложки условия и технически параметри на изпомпващото съоръжение. Водочерпателните кладенци се делят на тестови, вододобивни и дренажни:

  • тестовите водочерпателни кладенци се използват за провеждане на опитни водочерпения (хидравлични тестове) с цел определяне на хидрогеоложките параметри;
  • вододобивните кладенци са най-използвани за добив на подземни води за различни цели – водоснабдяване, напояване и др.;
  • дренажните кладенци имат функцията да понижават на нивата на подземните води при различни инженерни дейности или локални интервенции.

В зависимост от силата на налягането на подземните води, водочерпателните кладенци могат да се използват чрез помпа или на самоизлив.

Шахтовите кладенци се използват най-често за каптиране на подземни води до 20 метра. Те се изграждат обикновено чрез изкопаване на земна маса и изграждане на шахта от железобетонни пръстени. На дъното на кладенеца се изгражда обратен филтър, който се състои от няколко слоя пясък и чакъл. Неговата роля е да възпрепятства появата на частици от пласта при изчерпване на водата от кладенеца.

Диаметърът на шахтовия кладенец рядко надвишава 3 – 4 m. Устието му трябва да се уплътнява с глина или бетон. За добив на вода се използват помпи с хоризонтален вал. Конструкцията и външния вид могат да бъдат изградени от различни материали, в зависимост от предпочитанията.

Лъчеви кладенци се използват при плитко разположение на подземните води (до 20 – 30 m) и висока пропускливост на зърнестите геоложки материали. Те представляват шахта, от която излизат няколкохоризонтални дренажни лъча – обикновено между 6 и 12 на брой. Тези лъчи се монтират чрез сондиране и се оборудват с филтри, подобно на шахтовите кладенци.

Шлицовите кладенци са ефективни водовземни съоръжения за сравнително плитко разположени подземни водни тела (до 40 – 50 m) в пролувиални и делувиални геоложки материали. Изграждат се чрез вертикално шнеково сондиране с голям диаметър (800 – 1000 mm) и запълване на сондажния ствол с промит чакъл. Чрез последователно сондиране със застъпване на сондажните пробиви маже да се изгради шлицов кладенец с произволна форма. В централната част на шлицовия кладенец се изгражда тръбен вертикален кладенец, оборудван с филтър и помпа.

Търсене на вода с георадар в Оборище 9147 чрез България PRO Drillers Club & bgsondaj.com:

  1. Сондажни услуги Оборище 9147
  2. Проектиране на сондажи Оборище 9147
  3. Откриване на вода за сондаж Оборище 9147
  4. Радиестезично търсене на подземна вода Оборище 9147
  5. Търсене на подпочвени води Оборище 9147
  6. Геофизично откриване на вода Оборище 9147
  7. Геофизично проучване за вода с георадар Оборище 9147
  8. Откриване на подземна вода за сондиране Оборище 9147
  9. Определяне дълбочината на водоносен слой Оборище 9147
  10. Откриване на подземна вода Оборище 9147
  11. Определяне дълбочината на подпочвени води Оборище 9147
  12. Сондажи за вода Оборище 9147
  13. Сондажи и кладенци за вода Оборище 9147
  14. Геотермични сондажи Оборище 9147
  15. Почистване на сондажи Оборище 9147
  16. Цени за сондаж за вода Оборище 9147
  17. Изследвания на подземни води Оборище 9147
  18. Оценка на находища на минерални води Оборище 9147
  19. Проучване на подземни води за водоснабдяване Оборище 9147
Търсене на вода с георадар в Оборище 9147

Резултат в Google:

  • Услуга: Търсене на вода с георадар
  • Район: Оборище 9147

  • Информация

Общият годишен обем на експлоатационните запаси на минерални води в България е 109 млн. m³ (с дебит 5000 l/s), от които само половината се използва за различни, главно стопански цели. В България има 47 балнеологични курорта.

Лечебните качества на българските минерални води са били познати още в дълбока древност. Край минералните извори са съграждани балнеолечебници и цели селища: Хисаря (крепост) – Древна Аугуста, Кюстендил – Пауталия, – Акве Калиде (по-късно Термополис, днес Бургаски минерални бани), Сапарева баня – Германея, Сливенски минерални бани – Танзос, София – Улпия Сердика.

В страната има общо над 225 находища на минерални извори с общ дебит над 5000 l/s. В Южна България те са 148, а в Северна – 77. В Южна България преобладават естествените находища, а в Северна България – чрез сондаж. В Южна България във вид на извори са 82 находища и чрез сондаж – 66, а в Северна България преобладават чрез сондаж – 57 и във вид на извори – 20.

В страната преобладават находищата с температура от 37 до 50 °C. В Северна България преобладават студените, а в Южна България – топлите и горещите (хипертермалните) води. Хипертермални минерални води има предимно в долината на Струма, Места, северното подножие на Западните Родопи. Най-горещият минерален извор в страната е при Сапарева Баня (103 °C – пренагрята вода). С по-ниска температура се отличават изворните минерални води в Северната част на България, при които максималната температура е измерена при находището във Вършец – 38 °C. Много горещи (50 – 90 °C) са находищата на минерални води във Велинград, Кюстендилско, Долнобанската котловина и Беденски бани (Девин).

Около 70% от минералните води в България са слабоминерализирани.

търсене на вода с георадар в Оборище 9147

детектор за вода в Оборище 9147

скенер за търсене на вода в Оборище 9147

георадар за вода цена в Оборище 9147